Е, фактите са си факти и на работното място повечето от нас могат да се съгласят с тях, харесва ли ни или не. Но нашето виждане за тези факти и реалност може да бъде доста изкривено, когато се филтрира през нашите надежди, страхове, разочарования и всички емоции, които носим.. Ако никой не може да погледне честно на обкръжението си, ролята си в него и въздействието на своите действия или бездействия, как да се съгласим какво наистина се случва?
ОТГОВОРЪТ НА ТОЗИ ВЪПРОС Е ИЗВЛЕЧЕН ОТ ПОГЛЕДА КЪМ НЯКОЛКО НЕПЕРФЕКТНИ СИСТЕМИ.
01
НЕПЕРФЕКТНА СИСТЕМА: ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ
Академичните и образователните институции са сред първите места в развитието на човек, които позволяват стандартизирано сравнение на когнитивни и, по-късно, професионални набори от умения на индивидуално ниво. Въпреки това образователната система, предназначена за широка публика, често не успява да признае, насърчи и подхранва различни видове интелигентност. Този пропуск може да подкопае самочувствието на човек от ранна възраст и да му попречи да изследва своя потенциал и силни страни по здравословен и устойчив начин. Вероятно е да се случи и обратното, високите оценки не винаги са гаранция за успешна кариера, те са индикация и част от досегашния опит, което не е еднакво актуално за всички кариери
02
НЕПЕРФЕКТНА СИСТЕМА: СЕМЕЙСТВО И ПРИЯТЕЛИ
Приятелите и семейството служат предимно като система за подкрепа, а понякога и като предпазна мрежа. Въпреки това, поради присъщите пристрастия в тези взаимоотношения, те не винаги могат да се считат за обективни, дори в най-добрия случай, когато е налице здрава и зряла връзка. В по-малко идеален сценарий състезателните отношения с братя и сестри, и приятели могат значително да повлияят на обратната връзка и, следователно, на възприятието на човека за неговите способности, което потенциално води до дългосрочни отрицателни ефекти.
03
НЕПЕРФЕКТНА СИСТЕМА: САМОКРИТИКА
Постигането на перфектен баланс между самосъхранение от една страна и самокритичност от друга и способността да се извлече градивна критика от отрицателна обратна връзка, изисква години опит и зрялост на характера, тествани както в благоприятна, така и в по-малко приятелска среда. Освен това, оставената без контрол самокритика е най-краткият път към самоунищожение или най-малкото много нещастно и стресиращо кариерно пътуване. Въпреки това, когато е балансирана, тя е инструмент с огромен потенциал за ускоряване на нечие развитие и най-добрата част е, че не сте зависими от никого, освен от себе си, за да идентифицирате области за подобрение и да действате.
04
НЕПЕРФЕКТНА СИСТЕМА: РАБОТНОТО МЯСТО
Работната среда е екосистема, в която различни играчи често се оказват в противоречие. Конкуренцията е присъща на всяка частна организация поради ограничените й ресурси. Автентичното лидерство може да смекчи това и да насърчи култура на екипен дух и сътрудничество, но винаги ще бъде ограничено от ресурсите и ограниченията на растежа на организацията. Работното място е арена на сблъскващи се реалности, които са трудни за сравнение поради различни показатели, които човек прилага, за да се измери, напр. IQ, ангажираност, лично влияние или доверие. Въпреки че годишните цикли на оценка и KPI са предназначени да осигурят структура, те са податливи на пристрастия и също така са много по-фокусирани върху измерването на осезаеми цели, като същевременно пренебрегват много резултати от приложенията на меки умения.
ОТГОВОРЪТ
Дългият път към запазване на собствената ви реалност на възприятията, като същевременно оставяте място за тяхната еволюция, изисква доста неща:
1. ЗДРАВОСЛОВНА СОЦИАЛНА СРЕДА
2. ОТЧИТАНЕ НА НЕУСПЕХИ И УСПЕХИ, КАКТО ВЪТРЕ, ТАКА И ИЗВЪН ЗОНАТА НА КОМФОРТ
3. БАЛАНСИРАН ПОДХОД КЪМ ИНТРОСПЕКЦИЯТА И ВЪНШНОТО ОСЪЗНАВАНЕ, С ПРЕМЕРЕНА САМОКРИТИКА
4. НАЛИЧИЕТО НА ДОВЕРЕНИ МЕНТОРИ И МОДЕЛИ ЗА ПОДРАЖАНИЕ